Срещнах те случайно, всичко беше сякаш на шега,
ти беше най-добрият ми приятел,
моята опора, моята съдба.
Аз търсих любовта във други хора,
а всъщност я усещах само в теб,
очите ти излъчваха онази обич, която правеше ме по-добър човек.
Така по детски влюбих се във тебе
и плахо ти подадох своята ръка,
а ти пое я, без да се замисляш,
дано не съжаляваш за това.
Днес ти си слънцето, което сутрин ме огрява,
и обичта ти ми дарява топлина. Със теб денят е като цвете, защото
ти ме правиш най-щастлива на света.
Притихнала гальовно в твоите длани,
неусетно аз забравям старите си рани. Как силно те усещам
със сърцето, притисната до теб ти милваш ми лицето,
дъхът ти топъл ме обгръща и моят дъх в любов превръща.
Когато си далеч от мене, аз мечтая, за теб, за мен, за любовта.
В съня си силно те прегръщам и на твойта нежност с нежност
аз отвръщам.
Жадна за любов от устните ти пия -
любовта да утоля.
Сега със теб се чувствам силна дори смъртта да победя.
© Ния Петрова All rights reserved.