Птиченцето на късмета кацна на моето рамо.
Това беше ти.
Но то кацна веднъж само,
преди безвъзвратно да отлети.
Дните, прекарани с теб са награда
за тежкия положен труд,
да стоя далеч от теб, зад желязна преграда
и да не чувам ни глас, ни звук.
Толкова сме близо
и толкова далеч.
Защо трябва да е толкова трудно?!
Въпреки всичко аз ще те обичам веч!