Без теб живях…
В пустиня дирих капчица вода.
Самотна бях,
в дълги зими, в лед и студ, и мраз.
Безцветна бях…
Бездушен в мен оглежда се града.
Без път вървях…
посоката изгубих нейде в сивата тълпа.

Теб търсих…
Дълго, дълго бродих по света.
Теб чаках…
Топъл пристан нека с теб да построя.
Срещнах те…
И в цвят разцъфна свежа пролетта.
Тръгнах с теб…
И имам път, надежда, вяра и летя...

Погледна ме
с безкрайна нежност, мека топлина…
В очите ти
видях море, небе, любов и светлина…
В очите ти,
с лазурно синьо, ярко напоени…
Потъвам…
Там се чувствам цветна, силна, окрилена.

Докосна ме…
В очакване и зов душата полетя…
Прегърна ме…
Потънах в нежна ласка, лека тишина.
В ръцете ти…
Живея! В тях потърсих любовта…
Дали открих?
Не знам... Това ще каже само вечността.