За честното ти мъжко постоянство -
дори в най-неочаквани беди,
за чувствата ти - пролетно пиянство,
което след порои се роди.
За погледа ти, пълен със прохлада,
дори след най-нажежения ден,
За ласките, очаквана награда,
изцяло предоставена на мен.
За рамото, с което ме закриляш,
когато ме повалят ветровете,
ще съхраня последните си сили,
светулката в косите ти да свети.