Изписах стихове безброй,
пролях сълзи порой,
косите дълги си изскубвах,
бавно душата си погубвах –
и всичкото това е все за теб...
В усмивка слънчева аз грейвах,
в небесни висини летях,
по тревите стъпвах толкоз нежно
и гъделичкайки ги, сладко им шептях –
че всичкото това е все за теб...
И днес, сърцето ми – корава рана,
зърне ли те само, без думи то остава, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up