В живота срещаме любови,
къде приятни, къде в окови,
лутат се душите ни самотни
в търсене на другите сродни.
Всеки път си казваш... А, това е тя!
Ала заблуда ли е пак това.
Влюбвах се, разлюбвах се и все лутах се
в търсене на истинска и чиста любов,
а само оставаше моя зов.
Но идва и деня,
в който щастието зазвъня,
срещнах аз принца-мечта,
той е моята сродна душа.
Мислено съм винаги с него,
очите си отварям и името му пак повтарям.
Сърцето бие като лудо,
станало е с мене чудо,
копнея аз да го целувам
и тялото му нежно да нарисувам.
© Сия Банкина All rights reserved.