Здравей, любов, ти пак ли си самичка? Находи ли се вече по мъже?
Не ме мрази, не питам иронично, все пак била си в моето сърце.
Питам просто за да зная, да се смея ли, да плача ли със теб,
да проклинам ли на твойта връзка края, тъй, както ти прокле ме занапред?
Прости, любов, не те и обвинявам, просто свикнал съм да те изслушвам,
не търся клюка, нито пък злорадствам, просто пак мълча... и слушам.
и така, любов, знам, че ти е трудно, аз също дълго време бях така,
но от теб не ще се дръпна (както ти направи), ще ти подам приятелска ръка.
Ще те прегърна, ако трябва, за утеха, ще изтрия сълзите с ръка,
ще те погаля плахо, нежно, плачеща на мойте рамена,
и тогава, плачейки, ще знаеш, че никой друг не гали като мен,
че никой друг не те успокоява, че никой не осмисля твоя ден!!! ...