Тихичко си говоря с морето.
За теб му разказвам -
соления мой прибой.
За целия наш свят му разказвам,
в раковина седефена скрит.
И слушам как дишат вълните,
със пълни от радост гърди.
Морето се плиска в нозете ми
със топли от обич води.
И ми нашепва: „Обичай. Обичай.
Ти си феята в неговите вълни."
И вдишвам от въздуха пресен,
проникнал дълбоко във мен,
със бриза южняшки пригласям
най-нежната морска песен -
за теб и за мен, за света,
заключен между прилив и отлив,
достигнал до бряг на любовта.
Тихичко си говоря с морето.
За теб му разказвам...
А в раковината като вятър ми шепнеш:
„Обичам... Обичам... Обичам те... "
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.