За теб аз замирам,

с поглед любвеобвилен

и с усмивка миловидна,

събуждащи у мен плам на любовта.

За теб аз бленувам

и в съня си свой

аз виждам образ твой божествен,

олицетворящ теб с доброта безгранична.

Болка аз изпитвам

при несгоди твои

и наслада от мен прелива

при успехи твои.

С ръка ти поведи ме

към сърцето твое

и аз ще ти покажа

светът колоритен.

За теб перото аз захванах

и със стихове рисувам аз картина романтична,

придаваща мъничко вълшебство

и сливаща душите наши.

 Посвещавам това стихотворение на моята любима
Таня Мир!

                                                                                                                                                       Автор: Даниел Кинг