Oct 31, 2012, 12:49 PM

За теб, приятелко… 

  Poetry » Civilian
703 0 0

Не те познавах с късата пола,

когато в селото ми като невеста си дошла.

Говореха за теб с почуда,

че не вървиш, а пориш въздуха кат пеперуда.

 

Кога и как в живота ми се вмъкна,

не помня точно,

но ти отмъкна сърцето ми завинаги...

и май нарочно.


Защото трябвало е  да сме заедно -

в беди и в радости, в борби…

Така животът ни сближи.

С приятелство завинаги ни свърза

и с безброй мечти.


Бъди ми жива и засмяна

напук на скапания, див живот.

Празнувай днес, измама няма.

Обичам те до гроб!


02.02.2011г.




© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??