Дните са далечни, когато се вълнувахме един към друг.
Всичко е спомен, далечен и въпреки това вълшебен.
Сега отправям думи към пространството,
за някакво блаженство от отломките
и въпреки далечна, съм тъй близо до душата ти.
Денят на твоето завършване празнувам
с нотка на тъга,
че няма да стисна твоята ръка.
И въпреки далечна, целувам те
и нека пътят ти пред теб да се отвори.