Захвърлените спомени се връщат,
понякога наяве и насън,
самотни, грешни и безпътни,
отварят си вратата с гръм.
Отчаяно се мъча да зазидам,
пролуките във своята душа,
но любовта от там извира,
издига ме над всяка суета.
И пак за тебе ще си помечтая,
за твоя образ и усмивка,
за пясъка горещ и звездопада,
за шепота и бялата въздишка. ...