Автор: Генка Богданова

Бих могла да бъда вярна сянка твоя,
балсам да бъда за сърдечните ти рани.
Да съхраня за теб удобствата, покоя,
да те лекувам от горчилките събрани...

Но аз жадувам  високо с тебе да летим
над делничните грижи и над всичко сиво.
Светлината  в нашите  души да  съхраним,
на свободата своя – пламъчето живо.

С крилата  на духа си да те галя нежно,
да те дарявам със мечти и с песни чудни.
Не само сред  уют, а в свобода безбрежна
да съхраним със тебе чувствата си будни.

Не мога да съм само плаха сянка твоя
но с  песни ще лекувам всяка твоя рана!.
Ще те даря с любов, с удобствата, с покоя,
но каквато съм – до края ще остана!