(Посветено)
Притихнал в спазми от пресъхнал смях,
зова немòщно твоя лик във тишината.
Способен ли съм да платя за твоя грях?
А да насипя радост в белезите на тъгата?
Да – грешница си, няма как да отрека.
Години си прекарала в падение.
Подгизнала отломка, търсеща брега.
И кръст. Пирони. Също изкупление.
В пустиня се превърна гордият ти замък.
И побеляха с времето прекрасните ти вежди.
В сърцето си ще заплатя безмерния ти данък, ...