Не ми трябва нормално обичане.
Най-силно чувстваща живях,
не в връзки с нормални имена наричани,
а в тези, които не като любов аз преживях.

Не ми трябва вашето рамкиране.
Нима мога само за гаджета и съпрузи
от любов раздирана да съм умирала?
Нима определения са нужни?

За всички, които по друг начин
изпитаха към мене нещо,
само за тях мога истински да плача
и да чувствам сърцето си горещо.

За мъже, с които уж само съм спала, 
а знаят от други повече за мен.
За този, с който две години съм живяла,
но го обичам като брат до днешен ден.

За мъж, който излъгах коя съм,
до днес ме мисли за друг човек,
и макар да го оплитам в лъжи опасни,
аз пак съм най-бленувания му лек.

За красив галеник на съдбата,
за който станах просто външна фасада.
За философстващ оратор,
който в разговорите ни намери радост.

За русокосо, полуруско видение,
най-прелестния ми съквартирант,
обожавам  я, че е с мене, 
а че не си падам по жени да се радвам или да плача - аз не знам.

За дете шестнадесет годишно,
за което умирам да се грижа.
За виртуален принц, преграда за другите измислил,
но допуснал горчиви истини в лицето му да нижа.

И за теб, любимо, мое щастие,
който във душата ми четеш.
Далеч си, чужд си, но прекрасен си
и да ме обичаш, макар и по твоя начин, те моля да не спреш.

За всички вас и днес бих заменила
всяка любов, голяма и оплаквана.
Не искам сърцето си рамкирано.
Искам вас. За вас е чисто и необятно.

 

22.09.2008г.
гр. Пловдив

 

На всички хора, оставили следа в живота ми, споменати или не в по-горните редове.