Скрих те. В няколко спомена.
Под зениците ми. Черно кафе.
И те изплаквах, щом нагарчаше с утрото.
Самотата сама я преглъщах.
Как не исках и в теб да горчи...
И те пазех. В няколко думи.
Неизречена все оставах след теб...
Ти ме попита, защо винаги тръгвам.
Премълчавах. И след нощите също мълчах.
Но не исках и теб така да боли.
Още те пазя. В скрито безмълвие.
И ето ме... връщам се. В твоето утро. ...