Този стих ,
на човека с най-красивите очи,
с най-нежните усни,
с най-голямото сърце аз посветих!
На този, който ме разплаква всеки път,
когато тръгва си, без да ме целуне
и мила думя да ми каже.
На този, който вечно ще обичам!
На този, който дадох си сърцето,
този, който обичам повече от живота си!
На Данчо!
Красиви, но студени сини очи, ...