Apr 19, 2020, 1:41 PM

За този дом 

  Poetry » Love
1064 4 2

Защото ти дойде съвсем незнаен...

Не влезе с ключ, а тихомълком

през тесен процеп в лунна нощ,

със лъч белязан от любов.

И беше в дом...

 

Защото ти не ме попита

дали ще мога да обичам,

но цялата ти дива същност

ме подчини да съм ти всичко.

Във този дом...

 

Издигнат с тухли от стъкло

и покрив спуснат от небето,

ключалка няма, а прозорец

към всичките звезди изгрели.

Над този дом...

 

Изкъпан от заплакал облак,

разкъсан с мълния в сърцето

по своя блян да изтече...

С безсмъртна девствена любов.

Във първи дом...

 

Под бяла цъфнала смокиня

и стъпки стигнали до прага...

Защото ти дойде омаян

от мириса на блага жажда.

За този дом...

 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??