тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Dec 9, 2008, 9:48 AM

За този миг... 

  Poetry » Phylosophy
680 0 18

Уникални сме само за краткия миг,
с очите на времето откраднали щрих.
За цял живот да сме роптали,
за този миг навярно сме живяли...

Протягали сме смело в пламъци ръце,
изграждали сме къщи-църкви, от сърце
и цял живот дори да сме раздали,
за този миг навярно сме живяли...

Завършили сме само нашия портрет -
блещукащи звезди и рамка на поет,
съдбата ни дори е странно засветляла -
за този миг навярно е живяла...

Преграждала ни пътя със черта единствена -
от най-земното зелено и небесно синьо,
цял живот като лавина е разливала,
по земя грохотно с копита удряла...

... Но пак не бих аз възроптала...
... За този миг бих, бих живяла...

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??