(самотни бегачи на дълги разстояния...)
Видя ли творческия блясък, светкавичен!?
Дръзна ли с безграничното си изкачване!?
По път нормален или на страдание!?
Небето разпна се, нежно затрепери!
Всяка твар, всяко нещо живна, заговори!
На заплахата на Ада и тъмата,
възхваляват Рая и светлината!
Вникват като Ангели в Душата,
на Живота пъзела разплитат сърцато!
И знаят в миг на щастие да помълчат...
А в мрака думи с цвят намерили... ...