Страхът те блокира
и сякаш животът ти спира...
Дъхът ти секва и сякаш не дишаш,
а сърцето ти все по-лудо бие.
Страхът те убива,
но оставаш полужив.
Удар след удар ти нанася
и сякаш ти бие главата в стената.
Страхът ти е враг,
истинска чума е за твоя малък свят.
А ревността му е съюзница добра...
Подлудяват те и не умират в съюза си, ...