Дори не се обърнах за последно,
тръгнах си, напред продължих.
Нямах сили даже да те погледна,
достатъчно пред теб се унижих...
През сълзи ти казах "чао",
а ти усмихна се неоправдан.
Душата ми, покрита с черно одеяло,
потъваше в бездънен океан...
В теб една сълза дори не трепна,
за разлика от мен, теб не те болеше.
Не чу сърцето ми, че нещо ти прошепна,
то не шепнеше, а чак крещеше... ...