Една душа, а стига ли за всичко,
щом всяка мъка дълго я гнети?
Понякога се питам: Божа птичко,
защо не пееш с другите и ти?
Все тъжна си, на топчица е свита
душицата ти – всеки земен грях
тежи ти. Как с олово се полита,
лети и се възрадвай, като тях.
На тях им стигат житце и да блесне
сред мокрите тревици ручей тих,
живей по птичи, толкова е лесно,
но вместо трели – се измъчваш в стих. ...