Ето аз дишам ,работя ,живея!
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него...
Комир ми е той и идол и вяра!
Как искам и аз да мога да пиша...
За болката наша със думи ,слова!
Тъй нежни но много реални
докостващи моята душа...
Тъй стряскащи власт с истина чиста
уличаваща ги във лъжа... ...