За влаковете и хората
Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи,
от нечия хвърлена в коша закуска.
В окото ми гладната птица мълчи,
на слога замръзнал от празно към пусто.
Разсъмване бавно. Забравен вагон.
Чак зимното слънце на изток замръзна.
Какво е юнакът при липса на кон?
(и пука му влакът експрес ли е, бърз ли...)
Посмъртно владея пустеещ перон,
обръснат от вятър, отнякъде взел се.
"И утре е ден!" - неуместен анонс.
"Самотен" и "сам" - вероятните релси.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Елена, Ани, Рада, Ивон, Септември - благодаря, че прочетохте и коментирахте добронамерено!
-
Страхотно е!
-
Не знам точно как да коментирам стиховете ти –ще кажа само, че са силно въздействащи и горчиви...
-
Видях думите ти като на кадър. Сякаш си рисувала с думи.
-
!!!
Финалът е много хубав!!!
Великолепен стих!
БРАВО!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
