Apr 27, 2017, 9:52 PM

За времето и хората 

  Poetry
389 0 1
На гоненица, както винаги,
стрелките на часовника играят
и като мънички дечица,
усмихнато една след друга тичат.
Във своята гонитба неуморна
живота ни, уви, завъртат
и доброволно ставаме затворници,
от времето препускащо притиснати.
Съзнаваш ли, приятелю, край нас
светът как бързо се променя
и колко жалки са усилията
живота си да направляваме. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Минко Андонов All rights reserved.

Random works
: ??:??