Заглъхни, сърце безбрежно,
огънят ще те пречисти, замълчи.
Мрак да бъде, нека да вали.
Съдба, Съдба така си ти красива,
убийцо на слънца и на звезди,
поклон пред теб, владетелко могъща,
поклон пред твойта същност в мен.
Дълбоко черен плащът на небето,
нощта сиротна и сама луна,
да бъде мракът въздесъщи
в утробата си носещ Светлина.
Заспа ли езерото с белостволи буки ...