За втори път
Отиваш ли си? Моля те, почакай!
Аз нямам вече нищо да ти дам.
Свещицата, угаснала сред мрака,
стопи се мълком в утринния храм.
Ти тръгваш си, свободен от причини,
нарамил само куфари с вина.
Ръцете ми крещят към теб: "Стопли ни!",
но късно е за малко топлина.
Остана само споменът прощален,
но ти недей, за мене не тъжи.
Понякога и в чашите кристални ...