krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
Jun 2, 2013, 7:48 PM

За вълците и тишината 

  Poetry » Phylosophy
560 1 3

Виещият вълк на съвестта ми

в късната си есен – ближе рани и мълчи...

Мудните овце на ежедневните илюзии

отдавна вече не приличат

на благородни,приказни сърни...

И както бурята - на себе си гневи се

тишината -

изплашена до кокал – молитвено мълви:

  • - Прости му, Боже, човеческото в единака!

    Но набезите му от глад любовен

    кой ли ще прости?

© Красимир Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??