Доколкото разбрах, светът е ъглов.
На всеки ъгъл – счупена надежда.
На всеки ръб все някой се е удрял.
И помнят побелелите му вежди.
Във всяка сянка – незачетен избор.
Контурите така се изкривяват.
Един човек далеч е. Друг пък – близко.
Но всички тръгват. Никой не остава.
Доколкото разбрах, светът отблъсква.
И нелюбов живее между хората.
Разчистваш я, лекуваш я, но втръсва.
Все някога си тръгваш от умора.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up