Не зная как забравих и кога,
но най-неканено се вмъкна в мене,
навярно гонено от самота,
едно уж лекичко земетресение.
Разбърка ми разломите, а с тях
бях свикнала почти като с роднини:
кой от любов нещастна, кой от страх,
че трупам грешки все по-непростими,
че не четеш в очите ми море,
а само кротки, уморени дюни,
че между нас невидимо расте
стената на неказаните думи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up