ЗА ЗИМАТА БЕЗ МНОГО ДУМИ
Ела? – Аз обещах да е красиво!
И ти едва ли някога си виждал
небе – в което скрежът мълчаливо
магични кули от сребро иззижда,
луна – посипана от пудра захар
и над града ни ронеща прашинки,
висулките под стихналата стряха –
която в невъзможен сън приши ни,
задъхания ритъм на сърцата,
и тропота им в седемте октави.
О, нека си останем непознати! ...