Заблуда

Mar 28, 2018, 11:33 AM

Poetry » Other

437 2 6

Обвързан

доживотно, с най-щастливия си страх,

препуска пулсът в дербито си с битието.

Да разбера, напълно, някак не успях,

кое го кара да пришпорва с хъс сърцето.

В епохата

на тъмно-сивата тъга, пред синия екран,

вместо със слово, служи си с емотикони.

С поредния, отново не изпитва срам,

дерзае – да придърпа, притежава и прогони.

А пръстенът,

превърнал се във кръг с какво ли не лице,

си мисли, все по-често, че е важно писъмце…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

keri-88 (Керанка Иванова)

2018-03-29T09:16:40+03:00

Страшно е, когато вярваш в заблудата...Поздравче, Линка!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-03-29T09:01:20+03:00

Благодаря Ви, за усмихнатите думички, за отделеното време, за споделеното отношение. Да Ви е творчески и успешен денят!
LiaNik (И.К.)

2018-03-28T21:03:29+03:00

Когато думите се леят в душата ни, устата трябва да мълчи, ръката с копнеж ще изпише чистите и бели редове . Много ми хареса!
written-springs (А.Д.)

2018-03-28T19:04:54+03:00

Усмивка! Благодаря...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-03-28T11:36:08+03:00

Благодаря, Георги, имам да наваксвам, с четенето при теб, но ще е другата седмица. Здраве и вдъхновение!
генек (Георги Коновски)

2018-03-28T11:34:23+03:00

Хубаво...