Докосваш се до Божието слово, 

да следваш него се стремиш, 

но натежва, сякаш е олово, 

кривваш и току се провиниш.

Не смей в Бога, нивга да се вричаш.

Дори в човек недей да се кълнеш, 

недей и ако силно го обичаш. 

Причината, току ще разбереш. 

Илюзията с светлото начало

след пътя ти осеян с добрини, 

все има някой, нещо загрубяло

в теб, току погледнат отстрани. 

Пърхащ с криле на пеперуда 

крехки, като земния ти път. 

Ще си безсмъртен, знаеш ли заблуда е. 

Заблуда е и пътят без грехът.