ЗАБЛУДАТА
За малко отдих крак подвихме,
преминали сме топлия Зенит...
На хубавите дни се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит!

О, толкова е хубаво, когато
след знойни дни останеш във покой!...
Неволно се залъгваш, че е лято,
че всичко можеш, че светът е твой!

Че падналата есен и мъглата,
че бръчките и белите коси,
че парещата болка във главата
е само сън! И ще се изпари!...

И тази недействителна представа

започва в тебе бързо да расте...
Като Фантазия те окрилява,

възнася те на Седмото Небе!...

Но идва миг, ти стъпваш на Земята...
От Истината Свят ти закръжи!...
Ти разбереш, че си бодил в цветята!
И двойно повече те заболи!

Ти виждаш, безвъзвратна е сланата!...
А лятото е недостижим копнеж!...
Почувстваш се измамен от Съдбата...
И иде ти със глас да заревеш!