За малко отдих крак подвихме.
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...
О, толкова е хубаво, когато,
след знойни дни оставаш във покой!
Неволно се залъгваш, че е Лято,
че още можеш, че светът е твой!
Че падналата Есен и Мъглата,
че бръчките и белите коси,
че парещата болка във главата
е само сън и ще се изпари! ...