...И пълниш липси,
кърпиш скъсани мечти,
залъгваш таз душа, че си щастлив,
ала тя ти търси сметка,
още щом затворил си очи.
...И катериш върхове,
гониш шеметни успехи,
до момента, в който станеш пак дете
и осъзнаеш, че няма нужда от доспехи.
...И трупаш все материя
със заблудата, че така човекът е велик,
робуваш на илюзиите до истерия ...