В очите ти стаена нежност
и влага в моите очи.
Очите на очи говорят,
устата сгърчена мълчи.
И вече ще е все така.
Сърцето ще набира мъка.
Ръка докоснала ръка,
ще бъде само за разлъка.
Отпускам немощно глава
с усмивката на болно цвете,
че шепне нечия уста:
„Надежда всяка оставете.”
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up