И тази нощ дъждът не спря да вали. Времето е в унисон с моята тъга. Сълзи се стичат, а скръбта така тежи, тягостна е болката, крия я в смеха.
А на лицето една репетирана усмивка, рози от теб в ръцете си държа, но те са сиви и увехнали във времето, което толкоз бързо отлетя.
Сърцето е обречено да броди в пустошта, аз съм изолирана и сякаш не заслужавам, да търся тук и там, щастлива по света, да открия любовта и надеждата една.
Но заключена в окови в този тъмен затвор, мога само да мечтая аз за свобода и като красива птица в небесния простор, мога само да желая аз да отлетя.
И сега смирено ще погледна право в хорските очи, да ме видят, да осъзнаят колко силно ме боли, защото всичко друго е непосилно за мен, в една тъжна приказка, която няма край, ден след ден, след ден...
Пишеш много хубаво, но много тъжно!Влагай по-вече оптимизъм в стиховете си,защото животът продължава и след една "неуспешна" ЛЮБОВ, даже ни прави по силни!Приеми един приятелски съвет или мнение от мен!-- избягвай думи като:увехнали във времето,пустошта,тъмен затвор,и други подобни!
ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ ВСЕ ТАКА ХУБАВО,НО ВЕЧЕ ЗАРЕДЕНА САМО С ОПТИМИЗЪМ!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ ВСЕ ТАКА ХУБАВО,НО ВЕЧЕ ЗАРЕДЕНА САМО С ОПТИМИЗЪМ!!!