Ти за мене бе забраненият плод,
ябълка сочна и растяща високо,
всеки ден гледахте с трепетен смут,
а грешните мисли не искат да стихват.
Върхът на дървото е много висок,
а жаждата в мен още по-силна,
копнеех за теб ден подир ден
и за нищо друго не можех да мисля.
И всеки ден казвах си: "Ще устоя!
За плода забранен аз вече няма да мисля!",
Подминавах дървото с устрем напред,
но краката се връщаха, сякаш това е магия. ...