По средата на приказна мисъл
аз се блъснах в прозрачна стена.
Някой там страшно беше написал:
Забранено!!! Останах сама...
През стъклото слънце приятно
ме докосна с топли с лъчи
Не! Не беше за мен топлината.
Не мен търсеха твойте очи.
А назад пътят беше се срутил.
И така, без да знам накъде,
аз си тръгнах. За да се лутам.
Без слънце. И без сърце... ...