ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Jan 18, 2015, 1:28 PM

Забрава 

  Poetry » Love
482 1 3

Мъглата се разплака със сълзи…
щом слънцето ù хвърли лъч отгоре…
Говорим есенно и аз и ти,
споделяме във нищото тревоги…

Красива си с палтото от мечти
и шалът ти усмихнат ти отива.
Очите ти са сини от вини…
Походката ти - укротено дива…

Обичала си истински мъже…
Безкрайно вярна и безпътно грешна.
Жена си… слабост и на богове,
сърцето ти е камъче от нежност.

Едва ли ще се влюбиш точно в мен,
но излъжи ме с поглед или дума.
Флиртувай… дяволите ми гали,
живот без обич е ужасна зима.

Усмихвай се, усмихвай се до кръв…
дори да те боли от студ отвътре.
Да пийнем вино в някой пъб
и да забравим, че сме мъртви…

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??