Ще се върна
Да те зърна
Отдалече...
Времето като вода изтече
Бурята те жертва взе
На слънцето ще съм дете
Ще бъда оня трепет
От вятъра донесен шепот
Капка от дъжда
Останала като сълза
В очите да блести
Или роса от там роси
Ще те целуна
Като водата сутрин от чешмата
Ще те прегърна
В мразовита нощ
Като топла дреха
В съня...
Ще чуваш ми смеха
Няма да ти преча
От теб ще съм далече
Спомен избледнява
Обзема ни забрава
© Любомир Деничин All rights reserved.