Настана мълчание,
гласът ти утихна,
студ се намести във твойта душа.
Настана ридание,
гласът ми не стихва,
болка обля ме със мъка, тъга.
Ще мине време, ще те забравя,
не ще те мисля, не ще тъжа.
Че писано било е така да стане,
с мисълта аз ще се примиря.
И споменът утре ще избледнее,
ще остане само празнота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up