ЗАБРАВАТА Е БЯЛА – КАТО СНЯГ
Удавих се във твоите очи...
Спасена ли съм – или просто ничия?
Научих – трудно, че не се мълчи,
когато за последно се обича.
С пирон ръждясал драскам по зида
и пръстът ми оглозган е до кокал.
Ти чу ли как нощес дъждът рида̀
и по стъклото вледенено тропа?
Но ние го оставихме отвън –
погълна го студеният ноември.
А после ни плени коварен сън. ...