На вратата ми - надпис: "Забравен",
на изтрита табела виси.
Некролог от роднини оставен
ми напомня за минали дни...
Никой тук се не спира, не чука,
даже котките бягат далеч.
А торбата голяма с боклука
с асансьора говори...Странна реч.
Кой ли търси забравени хора,
кой ли чака дъждът споделен!
Някой пак, ще изтича на двора,
ще извика от обич пленен! ...