Времето отлита... Никой и не пита
нужна ли е още точната стрелка:
както си вървеше – леко, шеговито –
стенният часовник цъкна и... се спря!
Уморил се беше вечно в кръг да бърза:
сутрин–вечер, в зимен или в летен ден...
Но една секунда взе, че се отвърза –
ходът на стрелките бе възобновен!
И до днес си цъка, само че напразно,
вързан за ръждясалата си стрелка.
Времето го мъчи, станало заразно
с мигове ненужни и със старостта...