След седмица копнежи и надежди,
отново ще потъна в забрава,
но вече вечна, с гняв ще ме зарежда
и капка щастие не ще остане.
Очите ти не ще ги видя вече,
такива няма нийде по земята.
Защо ли ти си толкова далече?
Оставам сам самичка с мечтата -
мечтая да политна нависоко,
за да те видя все така красив
и да се хвърля в пропаст,
за да умра, но ти да си щастлив!