Стои на прага пред схлупената къща
и дните си брои - тъй както свойте пилци!
Все чака - живота там да се повръща,
да се изпълни със смеха на нейните душици.
Ръцете сбръчкани и уморени стиска -
във скута старчески самотен,
а толкова деца там някога притиска -
песни пееше им с глас гальовен.
Сега забравена и в самота стои на прага,
с очи отправени - някъде към Бога.
Болка силна душата,като връв пристяга
а тялото и вече тръпне в изнемога! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up