Не парят вече силно твойте думи,
сърцето ми таз болка не усеща,
не ме пронизва вече твойто име,
не се парализирам, щом те срещна.
Не ме измъчват спомени красиви,
не съм затворничка на старите мечти.
Вече не изтръпвам като видя
приличащи на твоите очи.
Не съм отчаяна, когато ти си тръгваш.
Не се разтърсвам вече от твоя поглед.
От мънички неща не се залъгвам.
Най-после те забравих... слава Богу. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up